Абонирайте се за RSS Feed на публикациите
„Проектът за автономия“ представя за първи път на български език идеите на големия философ, повлияли на много активистки колективи в Европа и по света. Освен основополагащи текстове за автономията, сборникът включва публични лекции и интервюта, някои ранни теоретични разработки, посветени на спора му с марксистката традиция, активистката му позиция спрямо екологичното движение, консумативната култура, расизма, политическото устройство на съвременните западни либерални олигархии и други актуални теми, разгледани през призмата на проекта за автономия.
Как да се ориентираме в свят, в който историческите опити за радикална социална промяна са опетнени – от самите лидери и организации, които заявяват тази цел; където животът ни се определя отвън, а природата бива унищожавана както при западния капитализъм, така и при „наистина съществувалия социализъм”; където „демокрацията” е сведена до отчужден избор между групи, търсещи власт за себе си? Какво става с потенциала ни да създаваме, когато културното му съдържание е изтъркано и незначително?
„Естественият” отговор е да разчитаме на себе си. Но това се е превърнало в оттегляне, деполитизация, приватизация и смъртоносна, основана на идентичности, омраза към другите, към себе си и към обществото като колективна креативност.
Основателят на Социализъм или варварство, Корнелиус Касториадис – който никога не се е заблуждавал от „народните републики” и „свободния свят” – задава тези въпроси над пет десетилетия. Той показва как източният (тоталитарен) и западният (фрагментиран) „бюрократичен капитализъм” контролират живота ни отвън, докато хората се съпротивляват и импровизират алтернативи, произтичащи от и сливащи се в „проект за автономия”, изисквайки свободно и равноправно демократично участие в определянето на своята съдба.
Дейвид Еймис Къртис
Основател на Agora International и личен приятел на Касториадис
Провалът на социализма и кризата на неолиберализма дават нови хоризонти в развитието на икономически и политически визии, отвъд държавата и капитализма. Процесът по търсене на нови перспективи, базирани на самоуправление, самоорганизация и взаимопомощ придобива все по-голяма значимост. В България изследвания върху този феномен почти липсват в научните среди. Факт, който е последица от историческото ни тоталитарно наследство. Липсата на задълбочени научни изследвания върху анархистката философия и на свободен достъп до по-широка аудитория потвърждава потребността от попълване на това бяло поле.
Както отбелязва и Ноам Чомски в книгата си „Необходими илюзии“, в капиталистическите индустриални общества се прибягва често до „изпразване на демократичните политически структури от реално съдържание“, като се отстраняват потенциалните заплахи по отношение на привилегированите и властимащите. Анархизмът, както и всички безвластнически идеи, попада именно тук. Така лесно можем да си обясним, защо средностатистическият студент по дадена хуманитарна специалност е изцяло или почти изцяло ненаясно с идеите за солидарност, автономия, самоорганизация и липса на йерархия.
Феминистката работилница е платформа за дискусии, действия и социално ангажирано изкуство, обърнати към проблемите на жените в капиталистическа България. Надеждата е, че тази платформа ще покаже необходимостта от организирани действия в нашето общество за видимост на проблемите на жените (както на хетеросексуалните, така и на представителките на ЛГБТ обществото) и за защита на техните права, в солидарност с представители на другите полове.
Работилницата се проведе на 11-15 декември 2013 в Хаспел & the fridge. Повече информация за нея може да намерите тук.
Изданието е двуезично (на български и английски) и включва текстове на кураторките на работилницата Боряна Росса и Лиза Бабенко.
Ако желаете да се сдобиете с печатната версия на каталога, моля прочетете как да го направите тук.
Файлове за изтегляне:
– pdf версия, онлайн издание, 52 стр. (изтеглете оттук)
Приятно четене!
Автор: Боряна Росса и Лиза Бабенко
Преводи: Мадлен Николова, Боряна Росса и Мартин Петров
Оформление и корица: Филип Панчев
Година на издаване: 2013
Издател: издателство „Анарес“
Брой страници: 52
Корици: меки
Език: български и английски (двуезично издание)
Размери: 24×20
ISBN: 9789549298598
Тираж: 300
Сборникът Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум цели не само да запознае широката общественост в България с поредица от текстове, превеждани в голямата си част за пръв път на български език. Заедно с това, целта ни е да дадем възможно най-широка представителност на една скрита, подривна и дори нерядко потискана традиция в широкото поле на марксистката практическа теория: тази на автономисткия марксизъм.
Повече от две десетилетия след рухването на бюрократичния социализъм от „държавен тип“ марксизмът продължава да страда от поне две класически изкривявания. От една страна, той бива представян като дискредитирана политическа теория, която се разгръща от текстовете на „бащите“ Маркс и Енгелс и води в пряка линия към трудововъзпитателните лагери и сталинисткия ГУЛАГ. От друга, той често бива разглеждан като една чисто теоретическа интервенция, която в най-добрия случай предлага интересни и провокативни анализи на икономиката, културата и социалните отношения на капитализма, но го прави от удобната дистанция на строго академичния дебат, в който са се оттеглили възможните „авангарди“ и революционери на някогашния пролетариат. В единия случай практиката дискредитира теорията (която се оказва красивата фасада пред един иначе разграден двор), докато в другия теорията работи (с огромни уточнения и само частично), доколкото е напълно откъсната от същата тази практика: задавайки две различни, но взаимодопълващи се тълкувания на добре познатата максима, че „марксизмът/комунизмът е добър на теория, но не работи на практика“.
Целта на настоящия сборник е да предложи алтернатива на тези две изкривявания, с помощта на една „изтласкана“ и полузабравена (ако въобще е била позната) традиция в марксистката теория, тази на т.нар. „автономистки марксизъм“. Най-общо казано, автономисткият марксизъм може да се дефинира като способността на трудещите се хора (в най-широкия смисъл, от работници във фабриките до домашни прислужници, и от софтуер специалисти до служители в третия сектор) сами да определят своите борби и стремежи, не само срещу капитализма, но често пъти и срещу своите традиционни институции, като партиите, профсъюзите и дори марксистките интелектуалци. Подобно напрежение е определящо, но то не е отрицание нито на работническата автономия, нито на партийната или профсъюзната организации и не разгражда политическия потенциал на самоуправлението. В този смисъл духът на самоопределянето, изтъкван като водещата характеристика на прекодемократичната идеология днес, е преработка на това изтласкано течение, подложено на исторически компромис и компрометиране както отляво, така и отдясно. От една страна, триумфът на постсоциалистическата идеология изтласка марксизма като провален мирогледен проект. От друга, (псевдо или крипто) леви фракции, криещи се зад постидеологически и постполитически език, пропагандират понастоящем (работническата) автономия като неприсвоима и некорумпируема от политиката. Накратко, автономията е подложена на имунизация от собствената си политизация в борбата, която я е създала, свеждайки автономизма до сепаратизъм. Историята на автономисткия марксизъм обаче разгръща именно тези противоречия, без да ги снема от сцената на политическите идеологии. Това е традиция, за която най-добрата теория е тази, която се ражда в контекста на конкретни политически борби и в която не съществува развод между теория и практика или първенство на едната над другата. Теорията не предхожда практиката, която след това често пъти я анулира, нито пък е строго отграничена от нея в сферата на строго интелектуалната критика, защото двете съществуват в отношения на взаимозависимост и взаимно подсилване и/или подриване.
По правило свързван с текстове и понятия на италианския постопераистки марксизъм (Негри, Вирно, Лацарато и т.н.), автономисткият марксизъм, представен в настоящия сборник, включва значителен брой текстове на определящото за него движение – италианските автономисти от 70-те години на миналия век. Съдържанието на книгата обаче далеч надхвърля приноса на италианските теоретици-практици, представяйки дебати от 20-те години на миналия век, аргументи на кръга „Социализъм или варварство”, ситуационистите във Франция, автономистите от САЩ (от Индустриалните работници на света през тенденцията Джонсън-Форест до т.нар. commonism), критически анализи на марксистки феминистки и съвременни дебати върху възраждането на „комунистическата хипотеза“, общите блага и др. Изборът на текстове е зададен от широко понятие за „автономизъм” и е мотивиран от желанието да се даде максимална времева, пространствена и тематична широта на пресечните точки между автономизъм и марксизъм, включвайки дебати от 19 век до днес, от Източна Европа до Южна Америка, и от проблемите на пола до идеята за „преводаческата работа“.
В хронологичен ред, сборникът включва текстове от Карл Маркс, Роза Люксембург, Херман Гортер, Ото Рюле, Антон Панекук, Александра Колонтай, В.И. Ленин, С. Л. Р. Джеймс с Рая Дунаевская и Грейс Лий, Мартин Глабърман, Корнелиус Касториадис, Даниел Моте, Ги Дебор, Атила Котани и Раул Ванегейм, Рене Ризел, Ситуационисткия Интернационал, Франко „Бифо“ Берарди, Марко Жакеме и Джанкарло Витали, Серджо Болоня, Марио Тронти, Паоло Вирно, Еди Черки и Мишел Виеворка, Светозар Стоянович, Паоло Фрейре, Селма Джеймс, Мариароса Дала Коста, Силвия Федеричи, Миднайт Ноутс, Хари Клийвър, Ален Бадиу, Жак Рансиер, Майкъл Харт, Джордж Кафенцис, Тикун, Колективо Ситуационес и Боавентура де Суса Сантос.
Предлагаме ви и онлайн изданието с нанесени корекции на забелязани грешки.
Файлове за изтегляне:
– pdf версия, онлайн издание, 528 стр. (изтеглете оттук)
– само корицата на книгата (изтеглете оттук)
– само въведението на съставителите към книгата (изтеглете оттук).
Приятно четене!
* Сборникът е издание по проекта на „Нови леви перспективи“ с финансовата подкрепа на „Rosa Luxemburg Stiftung – Southeast Europe“. Той не е предназначен за продажба и ще може да бъде намерен в социален център „Хаспел“ срещу дарение по избор.
След десетилетия провалена приватизация, градове като Париж връщат водоснабдяването обратно в обществени ръце.
Градове по целия свят преживяват провалите на приватизацията на водните ресурси. Неравният достъп, неспазените обещания, опасностите за околната среда и скандалните печалби на концесионерите подтикват цели общини да си върнат контрола над тази толкова важна услуга.
„Ремунисипализацията“ на водата е нова и вдъхновяваща тенденция, която тази книга изследва в дълбочина. Казусите в нея показват и анализират прехода от частно към обществено водоснабдяване в Париж, Дар ес Салаам, Буенос Айрес, Хамилтън, както и общонационалния експеримент в Малайзия.
Пътешествието към по-добро водоснабдяване илюстрира ползите и предизвикателствата през обществената собственост, подчертавайки същевременно задушаващата хватка на международните финансови институции и наспедството от корпоративния контрол. Книгата анализира това развитие в по-широкия контекст на „алтернативите на приватизацията“ и показва уроците, които могат да са от полза за демократизацията на публичните услуги.
Съдържание
Въведение: За българския опит с концесионния модел и неговото бъдеще (Розалина Бабуркова и Георги Медаров)
Първа глава: Ремунисипализацията работи! (Дейвид А. МакДоналд)
Втора глава: Une eau publique pour Paris. Знаков успех в сърцето на частното водоснабдяване (Maртин Пиджън)
Трета глава: От фиаско до DAWASCO: Ремунисипализация на системите за водоснабдяване в Дар ес Салаам, Танзания (Мартин Пиджън)
Четвърта глава: Обществени води: Буенос Айрес в мътни води (Даниел Аспиасу и Хосе Естебан Кастро)
Пета глава: Кой поема рисковете? Поемането на водоснабдяването и канализацията обратно от общината в Хамилтън, Канада (Мартин Пиджън)
Шеста глава: Мочурлива политика: Създаването на „публично“ водоснабдяване в Малайзия (Мартин Пиджън)
Седма глава: Поглед към бъдещето: Какво следва за ремунисипализацията оттук-нататък? (Оливие Хьодеман, Сатоко Кишимото и Мартин Пиджън)
Автор: Мартин Пиджън, Дейвид А. Макдоналд, Оливие Худеман и Сатоко Кишимотo
Превод: Колектив
Редакция: Георги Медаров
Оформление и корица: Филип Панчев
Година на издаване: 2013
Издател: издателство „Анарес“
Брой страници: 168
Корици: меки
Език: български
Размери: 13×20
ISBN: 978954929858
Тираж: 700
В състояние на задълбочаваща се многопластова глобална криза търсенето на алтернативи е все по-наложително. Целта на този сборник е именно представянето на една алтернатива – пряката демокрация. Днес е общоизвестно, че хората могат да организират сами своята работа на ниво работно място или част от предприятие. Дори съвременните социолози не само признават този факт, но и посочват, че групи от работници често се справят с работата си по-добре, ако управата им дава повече свобода и не опитва постоянно да ги „насочва”. Но това, което изглежда, че никой не е готов да признае, е капацитетът на хората да управляват своите дела и отвъд много малък радиус.
В този сборник са събрани текстове на активисти и интелектуалци от 21 в., целящи да покажат, че пряката демокрация е възможна и в големи мащаби. Те продължават една традиция на хоризонталност и самоуправление, базирана на асамблеи и жребий и твърдят, че тя е не само приложима днес, но и съдържа в себе си решението на кризата, в която се намираме.
Всички автори, включени в настоящия сборник се обединяват около идеята, че промяната към система, основана на принципите на пряката демокрация няма да бъде спусната отгоре. Неин двигател са масовите социални движения, които действат на демократични принципи. Това е и една от целите на тази книга – да провокира колективни действия отдолу.
Съдържание
1. Институциите на пряко-демократичното общество (Явор Тарински)
2. Избор чрез жребий като устойчива съпротива срещу олигархията (Етиен Шуар)
3. Девет аргумента в полза на демокрацията (Свейнунг Легард)
4. Как би изглеждала истинската демокрация? (Камила Хансен)
Автор: Явор Тарински (съставител)
Превод: Колектив
Редакция: Вихра Манова
Оформление и корица: Филип Панчев (илюстрация на корицата: Йоанна Маравелиди)
Година на издаване: 2013
Издател: издателство „Анарес“
Брой страници: 80
Корици: меки
Език: български
Размери: 13×20
ISBN: 9789549298550
Тираж: 500
София куиър форум 2012 беше събитие, коeто целеше чрез средствата на съвременното изкуство да изследва пола и сексуалността като паралелни системи, през които оценяваме себе си и другите. Тези системи отдавна упражняват силно влияние върху всички аспекти на културата и обществото. Влиянието, разбира се е двустрано. Затова във фокус също е поставено и изменението на понятията „пол“ и “секусалност” в зависимост от социалните, политичеки, културни и медицински фактори, присъщи за определено време и място. Темата за равенството на половете намира различни репрезентации в историята на българското изкуство и култура за последното столетие.
Каталогът включва есета от Боряна Росса, Станимир Панайотов, Надя Плунгян (Русия) и интервю на Йелена Весич с Владан Йеремич и Рена Редле (Биро Београд, Сърбия) и Дмитрий Виленски (Что Делать?, Русия), както и репродукции и кратки текстове за всяко от произведенията и филмите, показани на форума през ноември 2012. Дизайнът на каталога е дело на Филип Панчев.
Изданието е двуезично (на български и английски).
Съдържание
pdf версия, онлайн издание, 116 стр. (изтеглете оттук)
Приятно четене!
Автор: Боряна Росса и Станимир Панайотов (съставители и куратори)
Редакция: Боряна Росса и Станимир Панайотов
Оформление и корица: Филип Панчев (илюстрация на корицата: Олег Мавромати)
Година на издаване: 2013
Издател: издателство „Анарес“
Брой страници: 112
Корици: меки
Език: български и английски (двуезично издание)
Размери: 24×20
ISBN: 9789549298543
Тираж: 300
Пропукай капитализма заявява, че радикалната промяна може да стане реалност единствено чрез създаването, разширяването и умножаването на „пукнатините” в капитализма. Тези пукнатини са обикновени моменти или места на бунт, в които отстояваме различен начин на правене, противопоставен на господството на труда.
Предишната книга на Джон Холоуей Промени света, без да вземаш властта предизвика глобален дебат сред активисти и интелектуалци относно по-ефективния път към живот след капитализма. Сега авторът отхвърля идеята за несвързан набор от борби и намира обединяващо противоречие – противопоставянето между капиталистическия труд, който извършваме на работните си места и стремежа да правим това, което считаме за нужно или желано.
Ясно и достъпно представенa под формата на 33 тези, книгата Пропукай капитализма възобновява дебата сред радикалните активисти и учени, които търсят начин да пропукат капитализма тук и сега.
Джон Холоуей е професор в Институтa за социални и хуманитарни науки към Автономния университет на Пуебла, Мексико. Публикациите му включват Промени света, без да вземаш властта (Change the World Without Taking Power, Pluto, 2005), Сапатисти! Преосмисляне на революцията в Мексико (Zapatista! Rethinking Revolution in Mexico, съавтор, Pluto, 1998) и Глобалният капитал, националната държава и политиката на парите (Global Capital, National State and The Politics of Money, съавтор, Palgrave Macmillan, 1994).
Съдържание и предговор към българското издание (pdf)
Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов (съставители), Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век (сборник), София: Анарес, 2012. Изчерпан тираж!
Сборникът Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век е един от резултатите по проекта „Нови леви перспективи“, подкрепен от Rosa Luxemburg Stiftung – Southeast Europe. Една дълго чакана книга/проект в България: след 1989 г. литературната ни сцена едва ли познава подобен проект, включващ толкова много ключови текстове за Маркс през ХХ век – с няколко изключения, всички текстове се публикуват за пръв път на български език. Става дума за разнообразна селекция от автори от ХХ век (с едно изключение), повечето от които неортодоксални теоретици и революционери посвоему – както от Изток, така и от Запад.
Тази книга прекъсва системното обществено и научно мълчание в България, станало обезателно за теоретизирането на новото Ляво, лявата политика и политическото, и теорията и препрочитането на Маркс по нови и креативни начини. Тя обхваща такива централни проблеми като проблема за отчуждението, историческите граници на капитализма, теориите за принадената стойност и други, поставяйки силен акцент върху младия Маркс и марксисткия хуманизъм: индивидуалистичното начало на т.нар. „колективизъм”. А с това и едно теоретично завръщане към „комунизъм”.
Книгата е предназначена да послужи като възможен модел на онова, което много отдавна не е било репрезентирано в България и отлежава в мазето на най-новата ни история: онази марксистка философия, забранявана като „хиперлевичарство” или буржоазен „ревизионизъм”, някакъв „западен дефект” на теорията. Една тенденция от сталинисткото ни минало, която парадоксално живее и днес. Това бе версията на консервативната партийно-детерминирана теоретична рамка на епохата чак до провала на тоталитарния сталинистки проект – и на неговото теоретично огледало. Така към 1989 г. левите дисиденти и теоретици бяха накарани да замълчат, особено в теоретичната им и академична работа: от конюнктурата и от скандала, който „преходът” представлява, включително и за теорията. „Преходът” именно като парола за „капитализъм” и „неолиберализъм”. 90-те и след това ни оставиха една теоретична бездна в теорията и философията въобще: бездна, в която малцина поглеждаха, но която все повече се приближава към нас.
Наред с други ключови за лявата сцена имена, издавани днес на българската теоретична сцена, сборникът „Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век“ се опитва да започне нов процес на критическо мислене за лявото – систематичен опит да се преобрази духа на времето като вдъхнем живот на мнозина автори и текстове, не превеждани досега на български език (сред тях Кожев, Дунаевская, Авинери, Кангрга, Маркович, Дебор).
Този сборник включва общо 44 текста от Иринг Фечер, Луи Алтюсер, Жан-Пол Сартр, Жак Маритен, Раймон Арон, Мишел Фуко, Анри Льофевр, Михаил Бакунин, Александър Кожев, Жан Иполит, Дьорд Лукач, Херберт Маркузе, Ерих Фром, Николай Лапин, Шломо Авинери, Джовани Сартори, Юрген Хабермас, Робърт Тъкър, Валтер Брюнинг, Рая Дунаевская, Лешек Колаковски, Милан Кангрга, Велко Корач, Ги Дебор, Карл Попър, Хана Арент, Корнелиус Касториадис, Брайън Меги, Роза Люксембург, Карл Корш, Ищван Месарош, Етиен Балибар, Михайло Маркович, Владислав Иноземцев, Тери Игълтън, Жак Дерида, и включва кратък коментар от Станимир Панайотов върху „Тезиси за Фойербах”.
Предлагаме ви 2 версии на онлайн изданието. Изданията са с нанесени корекции на забелязани грешки, като аналогичното на печатното издание е допълнено от именен показалец:
– pdf версия на печатното издание, 674 стр. (изтеглете оттук)
– pdf версия с по-широка разредка на текста за по-лесно и приятно четене, 832 стр. (изтеглете оттук)
Можете да изтеглите и като отделни файлове:
– само показалеца на книгата (изтеглете оттук)
– само корицата на книгата (изтеглете оттук)
Приятно четене!
Книгата, от която започна всичко… Въпреки, че бе издаден през есента на 2010 г., половин година преди създаването на издателство Анарес, този сборник, успехът му и последвалата комуникация с Джон Холоуей (автор на последния текст в сборника и на първата книга от серия „Живот след капитализма“ – Пропукай капитализма) станаха катализатор за основаването на издателството ни. Тиражът бе напълно изчерпан около половин година след издаването! Можете да свалите безплатно книгата в електронен вариант от тук.
Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта Живот след капитализма през първата година от съществуването му (април 2009 г. – април 2010 г.) и включва материали на различни известни западни автори като Наоми Клайн, Лоик Вакан, Славой Жижек, Гордън Бигелоу, Майкъл Албърт, Джон Холоуей, Арундати Рой и доста други. Книгата е 368 страници и обхваща критични политически, икономически и социални анализи (Част 1: Поглед около нас), визии и идеи за пост-капиталистическото общество (Част 2: Поглед в бъдещето) и практически примери за вече реализирани такива (Част 3: Стъпки в бъдещето).
Преставяме Ви две от рецензиите за книгата, написани лично от Ноам Чомски и Майкъл Албърт. Освен тях, на задната корица на книгата може да намерите блърбове за изданието и от авторите Крис Спанос и Такис Фотопулос.
„Глобалната икономика е изправена пред тежка криза и поради това търсенето на пътища за конструиране на по-свободно и справедливо общество става все по-спешно. Статиите, събрани тук, трябва да стимулират не само мисълта, но също и действията, които не могат да се отлагат повече, ако искаме да има надежда за достойно оцеляване.“
– Ноам Чомски
„Провалите на капитализма са непрекъснати и безкрайни в покварата, падението и материалните и социалните страдания, които причиняват. Лицемерие, глад, война, а в най-добрия случай – състезание между плъхове, в което всички ние се превръщаме в хищни гризачи, дълбаещи душите един на друг. Всички хора вече знаят това, понякога изрично, понякога неясно. Изводът: или игнорираме капиталистическата реалност, докато ни унищожи, или я заменяме. Но за да я заменим, е нужно да мислим, да експериментираме, да усъвършенстваме и да прилагаме нови пътища за поведение в икономическия и социалния живот. И точно това е нещото, което тази книга прави по прекрасен начин, така че трябва да я прочетем, да мислим над нея и след това да продължим процеса сами.“
– Майкъл Албърт
Съдържание
Увод (Петър Пиперков)
Част 1: Поглед около нас
1. И нека бъдат пазари: евангелистките корени на икономиката (Гордън Бигелоу)
2. „Лексусът и маслиновото дърво“ – ревизирана. Митове и факти за глобализацията (Ха-Жун Чанг)
3. Криминализирането на бедността и възходът на нео-либерализма (Лоик Вакан)
4. Капитализъм на бедствията: новата икономика на катастрофите (Наоми Клайн)
5. Глобализацията на бедността (Мишел Шосудовски)
6. Хората срещу Империята (Арундати Рой)
7. Отвъд парламентаризма, отвъд партиите? (Петър Пиперков)
8. Никой не трябва да бъде зъл (Славой Жижек)
9. Всевиждащото око на Китай (Наоми Клайн)
Част 2: Поглед в бъдещето
1. Пътища към освобождението от капитализма (Крис Спанос)
2. Живот след капитализма – ПарЕкон (Майкъл Албърт)
3. Подари го. (Дейвид Грийбър)
4. Всеобща демокрация (Такис Фотопулос)
5. Автономната политика и нейните проблеми (Езeкиeл Адамовски)
6. Поликултурализъм и „добро общество“ (Джъстин Подур)
Част 3: Стъпки в бъдещето
1. Radical Routes: мрежа от радикални кооперативи
2. The NewStandard: Пареконското работно място е възможно (Джесика Азулая)
3. Асамблеите в Аржентина (Езекиел Адамовски)
4. ФАСИНПАТ (Завод без шеф): Аржентинският опит със самоуправлението (Мари Тригона)
5. Free Fest: Икономиката на даровете в действие (Петър Пиперков)
Вместо заключение
Докато питаме, вървим (Джон Холоуей)
