Описание

След десетилетия провалена приватизация, градове като Париж връщат водоснабдяването обратно в обществени ръце.

Градове по целия свят преживяват провалите на приватизацията на водните ресурси. Неравният достъп, неспазените обещания, опасностите за околната среда и скандалните печалби на концесионерите подтикват цели общини да си върнат контрола над тази толкова важна услуга.

„Ремунисипализацията“ на водата е нова и вдъхновяваща тенденция, която тази книга изследва в дълбочина. Казусите в нея показват и анализират прехода от частно към обществено водоснабдяване в Париж, Дар ес Салаам, Буенос Айрес, Хамилтън, както и общонационалния експеримент в Малайзия.

Пътешествието към по-добро водоснабдяване илюстрира ползите и предизвикателствата през обществената собственост, подчертавайки същевременно задушаващата хватка на международните финансови институции и наспедството от корпоративния контрол. Книгата анализира това развитие в по-широкия контекст на „алтернативите на приватизацията“ и показва уроците, които могат да са от полза за демократизацията на публичните услуги.

Съдържание

Въведение: За българския опит с концесионния модел и неговото бъдеще (Розалина Бабуркова и Георги Медаров)
Първа глава: Ремунисипализацията работи! (Дейвид А. МакДоналд)
Втора глава: Une eau publique pour Paris. Знаков успех в сърцето на частното водоснабдяване (Maртин Пиджън)
Трета глава: От фиаско до DAWASCO: Ремунисипализация на системите за водоснабдяване в Дар ес Салаам, Танзания (Мартин Пиджън)
Четвърта глава: Обществени води: Буенос Айрес в мътни води (Даниел Аспиасу и Хосе Естебан Кастро)
Пета глава: Кой поема рисковете? Поемането на водоснабдяването и канализацията обратно от общината в Хамилтън, Канада (Мартин Пиджън)
Шеста глава: Мочурлива политика: Създаването на „публично“ водоснабдяване в Малайзия (Мартин Пиджън)
Седма глава: Поглед към бъдещето: Какво следва за ремунисипализацията оттук-нататък? (Оливие Хьодеман, Сатоко Кишимото и Мартин Пиджън)